СЕНЬОР Вижън хранителна добавка | Vision-shop.bg

СЕНЬОР

СЕНЬОР

Код на артикула: 1
Наличност:
Няма наличност
Цена: 50,14лв
Описание

СЕНЬОР

Биологичноактивна добавка, съдържаща витаминни, макро- и микроелементи, антиоксиданти и бифидум бактерии.

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

 
Бета-каротин 90 мг.
Витамин Е 10,1 мг.
Витамин С 61 мг.
Витамин В1 0,6 мг.
Витамин В2 0,8 мг.
Витамин В5 2,03 мг.
Витамин В6 0,8 мг.
Витамин В12 1,5 мг.
Витамин Н 0,05 мг.
Витамин РР 9 мг.
Калциев хидрофосфат 45 мг.
включително калций 10,485 мг.
и фосфат 8,01 мг.
Меден сулфат 4,04 мг.
включително мед 1 мг.
Магнезиев карбонат 73,85 мг.
включително магнезий 19,215 мг.
Калиев карбонат 4,04 мг.
включително калий 1,7 мг.
Цинков окис 6,25 мг.
включително цинк 5,01 мг.
Натриев селенит 0,11 мг.
включително селен 0,050 мг.
Хромов оротат 0,30
включително хром 0,025 мг
Бифидум бактерии 10 мг.

ПОДРОБЕН СЪСТАВ:

Бета-каротин:
Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.
Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.
Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.
Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Витамин E:
Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.
Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Витамин C:
Витамин С представлява комплекс от родствени вещества, предотвратяващи скорбута. Той участва в много окислително-възстановителни реакции в организма. Най-важни представители са L-аскорбиновата киселина и нейната окислена форма – дехидроаскорбиновата киселина. Основно свойство на тези съединения е антиоксидантно и защитаващо от свободните радикали, което обуслява притъпяване от аскорбиновата киселина на процесите на прекисно окисление на липидите, белтъчинните и други и на клетъчните компоненти и ги защитава от повреждане. С това е свързан мембраностабилизиращия ефект на витамин С и неговото имуномодулиращо действие. Витамин С се натрупва в левкоцитите, като повишава тяхната фагоцитарна активност. Именно заради това витамин С проявява противомикробно и даже противовирусно действие, в частност при грип и други инфекциозни заболявания, когато неговото ниво в кръвта рязко се понижи. Освен това витамин С стимулира детоксикиращата ензимна система на черния дроб и затова притежава антитоксичен ефект при различни неблагоприятни въздействия на организма. 
Изключително важно е активиращото действие на витамин С за биосинтеза на кортикоидните хормони в надбъбречната кора, отговарящи за адаптивните реакции на организма. Затова витамин С стимулира адаптивните процеси и има антистресово действие. Обратно при стрес нивото на витамин С в организма сериозно намалява и той трябва веднага да бъде набавен. Има сведения за влиянието на витамин С върху процесите на образуване на кетахоламини (дофамин и норадреналин), серотонин и ендорфини и съответно върху психо-емоционалното състояние на човека. 
Витамин С е един от най-важните фактори за съзряването на колаген, формирането на колагенните влакна на съдовете, кожата, лещата на окото, костната тъкан и зъбите. Оттук е капиляроукрепващия ефект на витамин С и неговото стабилизиращо влияние върху съединителната тъкан на съдовите стени и други структури на организма. Като нормализира проницаемостта на съдовите стени, витамин С проявява противовъзпалително и антихеморагично действие при капиляропатията на различни етиологии. Витамин С спомага за по-доброто усвояване на желязото и нормализира кръвотворните процеси. 
Витамин С се прилага с профилактична и лечебна цел при хипо- и авитаминозата (скорбута), при хеморагичните диатези (хемофилии и др.), при кръвотечения от носа, при белодробни и маточни кръвотечения, при кръвотечения, предизвикани от лъчева болест и предозиране с антикоагуланти, при инфекциозни заболявания и интоксикации, болести на черния дроб, първична и вторична недостатъчност на бъбреците, онкопатология, за нормализиране на липидната обмяна при атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, при бавнозаздравяващи рани и язви, чупене на кости, при работа, изискваща физическо, умствено и емоционално напрежение, по време на бременност и кърмене. Дефицитът на витамин С повишава риска от развитие на простудни заболявания, нивото на холестерина в кръвта, развива кръвотечение от венците, себорея, склонност към умора, раздразнителност, сънливост и други.

Витамин B1:
(Тиамин)

Коензимна форма на Витамин В1 е тиаминпирофосфат (кокарбоксилаза), който играе определяща роля в процесите на въглехидратната обмяна – окислително декарбоксилиране на кетокиселините, а също и в превръщането на глюкозата в други захари, в частност в пентоза, необходими за синтеза на нуклеиновите киселини. Освен коензимна функция, тиаминът модулира предаването на нервния импулс, регулира преноса на натрий чрез невроналната мембрана, действа антиоксидантно. Витамин В1 е необходим за нормалното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. Препоръчва се при неврити, радикулит, невралгии, полиневропатии, енцефелопатии, периферна парализа, исхемична болест на сърцето, хипотериоза (участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза), стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб. Влияе положително при себорея, дерматити, пиодермии, екземи и други кожни заболявания. Голямото съдържание на въглехидрати в дневния порцион, активните физически и умствени натоварвания, хроничната употреба на алкохол увеличават необходимостта от витамин В1. При дефицит на тиамин възникват нарушения на функциите на нервната система (безсъние, раздразнителност), дори развитие на парализа, нарушава се въглехидратния метаболизъм, което води до излишно натрупване на мазнини в организма, появяват се отклонения в работата на сърдечно-съдовата система (артериална хипотония) и храносмилателната система (забавяне на перисталтиката на червата).

Витамин B2:
(Рибофлавин)

Витамин В2 в структурата на простатичните групи (ФАД и ФМН) влиза в състава на многобройните окислително-възстановителните ензими, наричани флавинови. Те интензифицират процесите на обмяна на веществата в организма като участват в тъканното дишане и синтеза на АТФ, в преобразуването на кетокиселините, окислението на висшите мастни киселини и други окислително-възстановителни процеси, необходимо за енергообезпечаването на клетките. Към флавиновите ензими принадлежи и моноаминоксидазата (МАО), контролираща обмяната на биогенните амини и невротрансмитерите и следователно влияеща на функциите на нервната система и на нейните висши отдели. Витами В2 изпълнява антиоксидантни функции, участва в кръвообразуването, увеличава нивото на хемоглобина и еритроцитите. Подобрява функцията на очите (повишава възприемчивостта към цветовете и адаптацията към тъмнина), във връзка с това се препоръчва при хемералопатии, конюктивити, ирити, кератити, язви на роговицата, катаракта. Витамин В2 се прилага при кардиосклероза, тиреотоксикоза, хроничен хепатит и други заболявания на черния дроб (активизира неговата детоксикираща функция) при хроничен колит и ентероколит, при продължително незарастващи рани и язви, лъчева болест, астения, за лица, работещи с токсични вещества, включително с тежки метали. Липсата на витамин В2 предизвиква отрицателни изменения в нервната система на човек (в кората на главния мозък, вегетативната нервна система), кръвоносните капиляри (расширяется их просвет, понижава се тонуса, нарушава се притока на кръв към тях), развива се анемия, понижава се усвоимостта на белтъчини, рязко намалява растежа; развиват се болезнени пукнатини в ъгълчетата на устата, възпалява се слизестата ципа на роговицата, появява се остра болка и парене в очите, сълзене, фотофобия; понижава се работоспособността, засилва се чупливостта и падането на косата; развива се дерматит.

Витамин B5:
(Пантотенова киселина)

Пантотеновата киселина е структурен компонент на едно от ключовите вещества на метаболизма - коензима А, който участва във всички видове обмяна– белтъчинна, липидна и въглехидратна, в процесите на детоксикация, активира и пренася ацилните (включително и ацетилните) остатъци. Коензимът ацетил участва в синтеза на невромедиатора на ацетилхолин, котикостероидите, хемоглобина, холина и други съединения. Пантотеновата киселина влиза в структурата на фосфопантотеина, участващ в синтеза ни висшите мастни киселини. Тя е важна за усвояването и метаболизма на фолиевата киселина. Препоръчва се при различни патологични състояния, свързани с нарушаване на метаболитните процеси (включително при нарушена функция на щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза), при недостатъчност на кръвообращението, при нарушени функции на нервната система (при полиневрити, невралгии, парестезии), алергични заболявания (бронхиална астма, дерматити, сенна треска и други), при екземи, при трофични язви, изгаряния, катари на горните дихателни пътища, бронхити, хроничен хепатит, ентероколит, при отстраняване на атония на червата след операции на стомашно-чревния тракт. По силата на съдействието на функционирането на фолиевата киселина, пантотеновата киселина е необходима при бременност за предотвратяване на пороци на вътрешноутробно развитие на плода. При липса на пантотенова киселина страдат белтъчинната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата, развива се слабост, лесна умора, сънливост, влошава се храносмилането, повишава се възприемчивостта към простудни заболявания. Симптоми на недостиг на пантотенова киселина се наблюдават при гладуване, осъществявано без консултация от лекар.

Витамин B6:
Витамин В6 в организма е представен от коензимни форми – пиридоксалфосфат и пиридоксаминфосфат. Те влизат в състава на ензимите, контролиращи реакциите на преаминирането и декарбоксилирането на аминокиселините и съответно играят важна роля при обмяната на аминокиселините (особено на триптофана) и в обмяната на белтъчините като цяло, а също и в метаболизма на биогенните амини и невротрансмитерите – серотонина, гама-аминомаслената киселина, дофамина, норадреналина, което предопределя важността на този витамин за нервната система. От гледна точка на влиянието на витамин В6 на нивото на серотонина той е синергичен с хиперицина в жълтия кантарион. Витамин В6 (заедно с желязото, медта и цинка) участва в синтеза на хем. В женския организъм той играе важна роля в поддържането на баланса на половите хормони, предотвратява онкопатологията. Заедно с фолиевата киселина витамин В6 има хипохолестеричен ефект, предотвратява развитието на атеросклероза. Прилага се при токсикоза на бременни, в предменструален синдром, различни видове паркинсон, хорея, заболявания на периферната нервна система (радикулит, неврит), пелагра, хронични и остри гастрити (нормализира киселиннообразуващата функция на стомаха), язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит (участва в процесите на отделяне на жлъчка), анемии, лъчева болест, дерматити, лишеи, невродермити, псориазис, ексседативна диатеза, за предотвратяване или намаляване на токсичните явления при прием на някои лекарствени препарати. Острият дефицит на витамин В6 се наблюдава при алкохолизъм, което засилва алкохолната психоза. Дефицитът на витамин В6 може да възникне на фона на прием на противотуберколозни препарати, перорални контрацептиви. При дефицит на витамин В6 се наблюдават депресии, психози, повишена раздразнителност, периферни неврити, изразен предменструален синдром, възможно е развитие на анемии при пълно осигуряване на организма с желязо (хипохромна анемия), възпалява се устната кухина и езика, развиват се дерматити.

Витамин B12:
(Цианкобаламин)

Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния. Има антиатеросклеротично действие – понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина – гликопротеид, т.нар. “вътрешен фактор”. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други).

Витамин H:
(Биотин)

Биотинът е простатична група ензими на карбоксилирането (въведение в съединение на карбоксилна група). Затова е необходим за синтеза на висши мастни киселини, влизащи в структурата на липидните компоненти на клетката, а също и алкално-оцетна киселина – продукт на въглехидратната обмяна. Следователно биотинът играе важна роля в тези видове обмяна. Освен това той е необходим за синтеза на пурини, влизащи в структурата на нуклеиновите киселини. Биотинът действа благоприятно при себореен дерматит, при чуплива и цъфтяща коса, чупещи се нокти, нарушения в растежа и развитието. Подобрява функционалното състояние на нервната система и стомашно-чревния тракт. Съществуват данни за способността на биотина да понижава нивото на захар в кръвта при захарен диабет от II вид. Необходимостта от биотин се увеличава при продължително лечение с антибиотици, които потискат чревната микрофлора, произвеждаща биотин. При дефицита на биотин се развива апатия, мускулна слабост, сънливост, понижаване на апетита, дерматит (кожата става суха, бели се, придобива червен оттенък), с течение на времето се атрофират зрънцата на езика, нарушават се функциите на нервната система.

Витамин PP:
(Никотинова киселина, никотинамид)

Представители на витамин РР са никотиновата киселина и никотинамида. Никотинамидът е структурен компонент на никотинамидните коензими (НАД+ и НАДФ+ и техните възстановени форми). Те влизат в структурата на около 300 окислително-възстановителни ензими с важна роля в енергетичната обмяна, в процесите на синтез и разпад на голям кръг вещества, а също и в ензимите на антитоксичната и антиоксидантната система на организма. Витамин РР оказва активиращо влияние върху функциите на кората на големите полукълба, действа съдоразширяващо. Засилва секреторната и моторната функция на стомаха, стимулира функционалната активност на задстомашната жлеза (повишава съдържанието на трипсин, амилаза и липаза в нейния секрет) и черния дроб. Нормализира имунологичната реактивност на организма. Понижава нивото на холестерин и триглицериди в кръвта, участва в обмяната на белтъчините и въглехидратите. Подходящ е при заболавяния на сърцето и черния дроб, язва на стомаха и дванадесетопръстника, ентероколити, трудно зарастващи язви и рани, инфекциозни заболявания. Има данни за ефективността на витамин РР в съчетание с витамин Е при лечението на леки форми на захарен диабет. Витамин РР действа ефективно и при лечението на алкохолизъм и наркотични психози. Неговият дефицит води до развитието на дерматити и появата на симптоми, свидетелстващи за нарушена функция на нервната система и стомашно-чревния тракт: прилошаване, намаляване на апетита, неприятни усещания в стомашната област, рязка слабост, влошаване на паметта. При крайни прояви на недостиг на витамин РР се развива пелагра. Тази болест се среща при хора, хранещи се предимно със зърнени продукти, където витаминът се намира в свързана, недостъпна за организма форма. Дефицитът на витамин РР може също да провокира излишна слънчева радиация.

Калций:
Човешкият организъм съдържа 1000-1200 г. калций, 99% в костната тъкан, дентина, зъбния емайл, а 1% играе изключително важна роля като вътрешноклетъчен калций, калций в кръвта и тъканната течност. Разбира се калцият играе най-важна роля във формирането на костите. За включването на калция в костната тъкаан са необходими витамин D, фосфати, магнезий, цинк, манган, аскорбинова киселина и други фактори. Калцият участва в процесите на предаване на нервни импулси, осигурява равновесие между процесите на възбуждане и торможения в кората на главния мозък, участва в регулирането на свиването на скелетните мускули и мускулите на сърцето, влияе върху киселинно-алкалното равновесие в организма, активността на редица ензими. Калцият е необходим за функционирането на клетъчните мембрани, за работата на ядрения апарат на клетките, той спира освобождаването на хистамин, като с това намалява проявяването на алергични реакции, болезнения синдром и формирането на имунния отговор. Трябва да се подчертае важната роля на калция като фактор на вътрешноклетъчната сигнализация. Недостатъчното количество на калций в организма засилва извеждането на калция от костите в кръвта, като така предизвиква деминерализация на костите и остеопороза. Калцият е особено необходим за бременни и кърмещи жени.
Препоръчва се за профилактика на остеопороза, регулация на функционирането на ЦНС, при недостатъчна функция на паращитовидните жлези, алергични заболявания (серумна болест, копривна треска, ангионевротичен оток, сенна треска), за намаляване на съдовата проницаемост (хеморагичен васкулит, лъчева болест, възпалителни и ексседативни процеси), при кожни заболявания (екзема, псориазис), при хроничен хепатит, токсични поражения на черния дроб, като кръвовъзстановяващо средство при кръвотечения, като противоотрова при отравяне със соли на оксаловата и флуорната киселина.

Мед:
Медта играе важна роля в процесите на биосинтез на хем и съответно на хемоглобин. Затова дефицитът на мед, както и на желязо може да доведе до анемии. Медта влиза в структурата на цитохромоксидазата – терминален ензим на дихателната верига на митохондриите и следователно е необходима за процесите на генериране на енергия в клетките. Медта играе важна роля в антиоксидантната защита на организма, тъй като заедно с цинка влиза в структурата на тъканния антиоксидантен ензим – супероксиддисмутазата и антиоксидантната белтъчина на кръвната плазма – церуплазмин, който пренася този метал. Медта притежава противовъзпалителни и антисептични свойства (вероятно за сметка на антиоксидантното действие). Регулира обмяната на катехоламини, серотонин, тирозин, меланин, спомага за повишаване активността на инсулина и по-пълната утилизация на въглехидрати.
Този микроелемент участва във формирането на структурата на белтъчините на съединителната тъкан – колаген и еластин, които са структурни компоненти на костната и хрущялната тъкан, кожата, белите дробове, стените на кръвоносните съдове. Затова дефицитът на мед може да доведе до формиране на аневризма на аортата и съдовете на главния мозък. Също по тази причина дефицитът на мед води до деминерализация на костната тъкан и остеопороза.
Медта участва в образуването на миелинови обвивки на нервите, чиято дегенерация води до склероза и други тежки нарушения на нервната система.

Магнезий:
Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиозащитно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно налягане. 
Магнезият е антистресов микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози.
При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в съчетание с основните средства).
Магнезият оказва положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселина), развитието на хестози, преждевременно раждане и аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните явления на това състояние.

Цинк:
Микроелементът цинк влиза в структурата на активния център на няколкостотин металоензими. Той е необходим за функционирането на ДНК- и РНК-полимеразите, контролиращи процесите на предаване на наследствена информация и биосинтез на белтъчини, а с това и репаративните процеси в организма, а също ензима на ключовата реакция на биосинтез на хем, влизащ в структурата на хемоглобина, цитохромите на дихателните вериги на митохондриите, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата. Цинкът влиза в структурата на ключовия антиоксидантен ензим – (Zn, Cu)-супероксиддисмутазата и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини на клетката – металотионеините, по силата на което цинкът е антиоксидант с репаративно действие.
Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Той влияе непосредствено върху произвеждането и функционирането на инсулина, а с това и върху всички инсулинозависими процеси. При мъжете цинкът участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява обратната връзка между нивото на цинк в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктазата цинкът регулира нивото на метаболит на тестостерона – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женския организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на естроген, като така регулира всички естрогенозависими процеси.
Цинкът е жизнено важен за функционирането на тимуса и нормалното състояние на имунната система на организма и освен това е компонент на ретинолопреносните белтъчини. Цинкът заедно с витамин А (и витамин С) възпрепятства възникването на имунодефицити, стимулира синтеза на антитела и оказва противовирусно действие.
Цинкът помага на зарастването на рани и язви, участва в процесите на вкусовото възприятие и обонянието, необходим е за функционирането на централната нервна система и процесите на запаметяване.

Селен:
Ролята на микроелемента селен в организма се определя първо от това, че той влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ензими – Se-зависимата глутатионпероксидаза, която защитава клетката от натрупване на продукти на прекисното окисление, като чрез това предупреждава нейното повреждане от ядрения и белтъчинносинтезиращ апарат. В синергия с витамин Е сел

Отзиви (0)

Напишете отзив



Забележка: HTML кода се показва като текст!